Диалог между глухи  Това е диалогът на страстните натури

Диалог сред глухи 

Това е разговорът на буйните натури с унифицирания свят. Връзката сред тях нерядко е изцяло прекратена. Тогава стартира диалог сред глухи, сред притежателите на Анима (женския полюс) и притежателите на Анимус (мъжкия полюс). 

Ако приемем, че Анимата е полюсът на пристрастеността, можем да заключим, че дамата - сама по себе си Анима, е буйна натура, макар че пристрастеността й е задушена от някаква обществена роля (мъжки полюс), с която тя от ден на ден се натоварва. 

Притежатели на Анима са най-вече поетите, мистиците, духовно извисените, метафизично настроените, надарените с богато въображение, ирационалните, романтиците, чудаците, хората с развито възприятие за трагизъм, топлите, ведрите хора.

Притежатели на Анимус са хората с съответно мислене, трезвомислещите, интелигентните, моралните, линеарните, студените, разсъдъчните. Ето за какво, макар че суетата го кара да счита противоположното, мъжът получава светлината и топлината от дамата, намираща се вътре в него или вън от него (женски полюс = топлота, светлина). Очевидно е обаче, че човешкото създание не може да бъде затворено в строго избрана категория. Във всеки от нас съжителстват и двата полюса - мъжкият и женският. Всичко зависи от широтата на Анимата и от нейната независимост. 

Пазете се от изтласканото! 

Другояче казано: пазете се от ненадейно избухналите пристрастености. Те могат да изригнат внезапно като вулкан във всеки миг и във всяка възраст. Понякога опустошават всичко по пътя си. 

Мъжете със мощно изразен женски полюс (Анима) са изключително предразположени към това. Обясненията са доста. Изтласкването на дълбинната им Анима може да се дължи на „ кастрираща ", поглъщаща, завладяваща майка или на прекомерно грижовна майка, или пък на прекомерно обичана майка. Неуспелият да преодолее Едиповия комплекс наследник се оженва за „ копие " на майка си. По-късно евентуалната му пристрастеност се насочва към друга жена, срещната по волята на случая, върху която той проецира женския си полюс (такъв, какъвто е в момента). Тогава изтласканата Анима се демонстрира с цялостна мощ. 

Жените, отъждествили мъжкия си полюс с бащата (прекалено могъщ или обожавай баща), се омъжват за неговото „ копие ". Впоследствие те могат да изпитат невъздържана пристрастеност към мъж, който ще „ попълни " накърнения им мъжки полюс. 

Други примери 

Мъжете, чийто мъжки полюс (Анимус) е бил хипертрофиран от бащата (вдъхване на блян към „ властта ", ориентиране към бизнеса, строго образование, предоставяне преимущество на обществените връзки, на хорското мнение и т. н.), нормално изтласкват своята Анима. Те се женят за мъжкарана или за безлична жена, която да преобладават. Освен в случай че не се оженят за копие на личната си майка, при която са намирали леговище от бащиното образование. Страстта на такива мъже е прекомерно притъпена, с цел да се прояви. Но в случай че се пробуди... 

Жените, погълнати от майките си, изтласкват мъжкия си полюс. Тяхната екстравертност е слаба или нулева. Обикновено се омъжват за мирен човек, който се отнася към тях „ майчински ". Проявяват пристрастеност към мъжествените, от време на време груби мъже, на които се подчиняват Нужно ли е да споделяме какъв брой доста тъга могат да причинят сходни постоянно срещани обстановки (с техните безчет варианти)? В това отношение понятието „ пристрастеност " възприема първичното си негативно значение на „ страдалчество ". 

Скандалът на предизвикателството 

Знаем, че любовта и пристрастеността от време на време поемат по прекомерно необикновени пътища. Случва се да вземем за пример някой хубав, интелигентен, богат мъж ненадейно да се влюби в грозна (според нормите!), изцяло непривлекателна за множеството хора жена. Случва се и красива, задоволена във всяко отношение жена да бъде понесена от течението на пристрастеността си към „ противен " или малоумен, или пък непохватен мъж. Млада жена окончателно се оплита в мрежите на любовта си към доста по-възрастен от нея мъж. Младеж се влюбва до лудост в двойно по-стара от него жена. Примери колкото щете. Притаена зад завесата, добродетелната аудитория се възмущава от абсурда, от „ противоестествената " връзка, прибягвайки до причините, услужливо подадени й от обществото. Така се стремим да вкараме в релси всичко, което се отклонява от разпоредбите ни. Чувстваме се по-сигурни, когато прилагаме критериите на разсъдъка към ирационалното. И с всички сили се стремим да натикаме назад в пандиза тези, които са съумели да излязат от него. Очевидно е, че в този случай мислим за това, което виждаме, а не за това, което е. Лесно е да разбираем какво виждаме. Но даже обяснението да е правилно, то надалеч не е изчерпателно. Дали пък тези буйно влюбени хора не са самобитни „ мутанти ", насочили се към божествените простори (както прочее всички буйни натури), пренебрегнали изцяло публичното мнение и законите на тялото? Нали се случва пристрастеностите, които назоваваме неуместни, да доведат до трайни и щастливи връзки? Нима едното не оправдава другото? Тъй или инак тези хора се намират надалеч от световете, в които уеднаквяването на индивидите не е нищо друго, с изключение на сведено до нулата предпочитание за безконечност. Тяхната пристрастеност е плесница и предизвикателство. Да ги преследваме ли? Или да ги поздравим? 

От магмата до изригването 

Изразът „ вулканична пристрастеност " не е гола фраза. Кратерът на вулкана е единствено забележимата му част. В недрата на земното кълбо магмата стартира да се топи и да се изкачва към кратера, откъдето ще изригне унищожителният облак от пепел, само че и плодоносната лава. Подобно на вулкан афективността доста дълго може да остане в положение на заспалост и след това ненадейно да се пробуди. Задушавани от публичните, моралните, религиозните и възпитателните правила, инстинктивните и афективните процеси последователно „ ферментират " и след време избухват вследствие на неудържимия приток на сила, провокиран от инцидентната среща с „ другия ". Тогава, в случай че разстройството на афективното положение е прекомерно огромно, са вероятни съществени физически, душевни или афективни разстройства. Налице е патологична пристрастеност, каквото и да е естеството й: любовна, спортна, религиозна и така нататък Един от признаците на патологичната пристрастеност е морбидната ревнивост. Проява на същински канибализъм и вампиризъм, тя трансформира другия в пандизчия и се храни от него. Известно е, че рецесиите на мъчителна ревнивост могат да доведат до трагични събития, включително убийства и самоубийства. Съществуват и по този начин наречените „ мистични " рецесии -деформиран облик на същинския мистицизъм и на неговия блян към безкрайното. Знаем да вземем за пример, че всяка обществена персона получава писма, изразяващи налудна обич или ненавист. Авторите им оглеждат и най-незначителния отговор, и най-дребния знак от страна на получатела под лупата на своята пристрастеност „ от разстояние, лупа, която прекалено усилва действителността. Следователно няма нищо по-двусмислено от пристрастеността. Тя може да минава от най-висша към най-мерзка форма на обич. Всичко зависи от това дали изживяващите пристрастеността ще запазят трезвомислието си и способността си да владеят дейностите си. Както вулканичната лава наторява почвата, по този начин и пристрастеността си остава най-динамичната дейна съставна част, най-осмислящият, най-енергичният детайл, който подтиква хората към достижения, изцяло невъзможни за уеднаквените им събратя.

От „ Психология и вътрешна независимост ”, Пиер Дако, изд. Колибри
Снимка: Pierre Daco